От страх от математиката до любов към числата и непознатото

Селин започва обучение в KUMON, когато е в 3-ти клас. При постъпване в началното училище всичко изглеждало наред, тогава още нямало домашни работи и никой не забелязвал, че Селин има проблеми с математиката. Едва след смяна на учителите станало ясно, че Селин няма усет за числата. По препоръка на един стар училищен приятел, който майка ѝ срещнала случайно,  11-годишното дете се среща с госпожа фон Пюклер, инструктор в учебния център KUMON във Франкфурт-Вестенд.
 
Селин бързо забелязва, че става все по-добра. Това прави впечатление и на съучениците и на нейните учители. В началото учителите били много скептични, но когато установили бързите успехи, се появили и първите въпроси за KUMON от тяхна страна.
 
Не само оценките се подобрявали от срок на срок, но и самочувствието на Селин също нараснало и амбицията ѝ била събудена. Тя е мотивирана да учи и то по собствена инициатива, и иска да получава добри оценки. "При  задачите с умножение в училище винаги съм най-бързата", разказва тя, подсмихвайки се.
 
"Толкова е хубаво да се вижда как се е променила и колко е горда със себе си." разказва майката на Селин със сълзи от вълнение в очите.

Селин разказва, че преди изобщо не е харесвала математиката. Изпитвала страх от изваждането. Затова и почти се отказала от KUMON! Сега тя наистина се радва и очаква задачите с радост.
 
В училище в момента изучават събиране на дроби, а в учебния център тя вече се опитва да решава задачи с изваждане на дроби.  "Може би по-късно ще следвам математика и ще стана учителка!"
 
Какво харесват майката и дъщерята в KUMON?
 
"Не е задължително винаги да се разбира всичко веднага," обяснява Селин. "Най-често ми помага разглеждането на примери, тогава е много лесно! Всъщност исках да стана малко по-добра - но сега съм МНОГО по-добра!", добавя тя, сияейки. KUMON толкова ѝ харесва, че дори вече е разработила собствени KUMON упражнения за малкия си брат.
 
"Страхотно е постоянството, което детето развива само. Ежедневното повтаряне, също и през ваканциите, доведе до успех. Селин не се страхува вече от задачи и изпити. Важно е обаче също и това, родителите да участват в работата вкъщи, и да съпътстват и осъзнават напредъка в обучението. За Селин е много важно също така и отношението на учителя, а с госпожа фон Пюклер хармонията е гарантирана!" разказва майката. Преди тя купувала тетрадките за упражнения и се опитвала с помощта на моливи да обясни например 5 + 2. "Тя се ядосваше, когато не ѝ се удаваше. Днес е съвсем различно. На практика става почти от само себе си!"